7 июн. 2021 г., 12:10

Стихоживот

554 5 12

 

 

И сълзите ми бяха/са от мастило,

и болките ми бяха/са стихове -

Сърцето си сглобих, но не с лепило,

а със Любов, перфектно и без шевове.

 

В живота крачките ми бяха и са рими,

в които няма на Поезията законите,

но пък от всичко друго във тях има

кодирано в поемите на спомените.

 

Тетрадки са ми дните и годините,

и всяка страница, и буква е различна.

Не търся логиката и не знам причините,

но знам как светя, има ли Обичане!

 

Сълзи от болка и сълзи от щастие -

Мастилото по скулите се стича...

Животът Рай ли е, животът ад ли е?

Това не знам... но знам, как се Обича!

 

20.01.2021.

 

Георги Каменов

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....