Стихотворение за куче... и за кучка!
Ти беше уличното куче,
което аз прибрах от тротоара...
Ти бързо се дресира и научи,
че не е всичко във живота ни поквара.
Ти беше мръсно, гладно псе...
Изкъпах те, нахраних те и приютих те -
видя се вече истинското ти лице
и смело, смело - съблазних те...
Сега се вкарах в роля на светица,
но истина е - Чудо сътворих!-
от грижите ми блесна твоята звездица,
простака в тебе аз убих...
Загуби смисъл кучешкият ти живот,
започна да показваш даже сой...
Намирах лесно верния подход -
сред хората да се почувстваш свой
Намери своята житейска сцена,
за тебе станах печеливш Пи Ар,
започна да цитираш Ницше, Авицена...
Забрави някога, че беше помияр.
Така е! Ролите понякога се сменят...
Аз бях щастливата ти случка,
във нас обаче животински гени дремят,
защото преоткрих се като кучка.
Според тоягата научих се да скачам,
скимтя доволно, някога ръмжа.
Все нови хоризонти с теб превалям,
за миналото никак не тъжа...
И вия с тебе нощем под луната -
аз нова кучка, ти пък старо псе,
намери начин да ни събере съдбата -
По дяволите! Кучешки ни е добре...
Ирена Георгиева
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ирена Георгиева Все права защищены
