19 мая 2020 г., 17:37

Стихове с маски

1K 2 0

Стихове с маски 

 

( Смях по време на пандемия )

 

Мълва квартала разтревожи –

коронавирус иде... Боже!...

Пандемията се задава,

човек човека заразява!

 

Дали светът ще оцелее?!

По начин нов ще се живее!

Ще има щастие за всички,

щом свикнат с новите привички!

 

На улицата – хора с маски!

И журналисти в черни краски

представят всичко: Стойте вкъщи!

Без работа сте, но се дръжте!

 

Във криза спете си с жените,

че може да се заразите!

В контакт не влизайте с комшийки,

макар да са ви мераклийки!

 

Докосването е съдбовно –

от днес къпете се редовно!

Със спирт повърхностите трийте,

по-честичко ръцете мийте!

 

Че строга хигиена има,

за който дава или взима!

Днес само с чистички ръце

крадецът може да краде!

 

След тази дълга предистория

започва нашата история...

 

От работа бат' Сали кръшна –

коронавируса го тръшна!

От днес разправят в махалата,

че заразил си и жената!

 

Но бат' Сали не е от тия –

лекува вируси с ракия,

щом вземе помощи, заплата

налива се до козирката!

 

И стриктно спазва правилата,

полага грижи за децата...

Но с гръм в домашното пространство

нахлува тъщата от странство:

 

– Куронавируса ми влези

и скору няма да излези! –

изпъшква болната му тъща

и пламва цялата му къща!

 

Ще трябва месец карантина,

а може би ...една година?!

Там, дето тъща заживее,

коронавирус не вирее!

 

И нека казват, Генерала

че плаши гарги с ала-бала –

историята пандемична

у нас отдавна е хронична!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...