19.05.2020 г., 17:37

Стихове с маски

1K 2 0

Стихове с маски 

 

( Смях по време на пандемия )

 

Мълва квартала разтревожи –

коронавирус иде... Боже!...

Пандемията се задава,

човек човека заразява!

 

Дали светът ще оцелее?!

По начин нов ще се живее!

Ще има щастие за всички,

щом свикнат с новите привички!

 

На улицата – хора с маски!

И журналисти в черни краски

представят всичко: Стойте вкъщи!

Без работа сте, но се дръжте!

 

Във криза спете си с жените,

че може да се заразите!

В контакт не влизайте с комшийки,

макар да са ви мераклийки!

 

Докосването е съдбовно –

от днес къпете се редовно!

Със спирт повърхностите трийте,

по-честичко ръцете мийте!

 

Че строга хигиена има,

за който дава или взима!

Днес само с чистички ръце

крадецът може да краде!

 

След тази дълга предистория

започва нашата история...

 

От работа бат' Сали кръшна –

коронавируса го тръшна!

От днес разправят в махалата,

че заразил си и жената!

 

Но бат' Сали не е от тия –

лекува вируси с ракия,

щом вземе помощи, заплата

налива се до козирката!

 

И стриктно спазва правилата,

полага грижи за децата...

Но с гръм в домашното пространство

нахлува тъщата от странство:

 

– Куронавируса ми влези

и скору няма да излези! –

изпъшква болната му тъща

и пламва цялата му къща!

 

Ще трябва месец карантина,

а може би ...една година?!

Там, дето тъща заживее,

коронавирус не вирее!

 

И нека казват, Генерала

че плаши гарги с ала-бала –

историята пандемична

у нас отдавна е хронична!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...