19.05.2020 г., 17:37

Стихове с маски

1K 2 0

Стихове с маски 

 

( Смях по време на пандемия )

 

Мълва квартала разтревожи –

коронавирус иде... Боже!...

Пандемията се задава,

човек човека заразява!

 

Дали светът ще оцелее?!

По начин нов ще се живее!

Ще има щастие за всички,

щом свикнат с новите привички!

 

На улицата – хора с маски!

И журналисти в черни краски

представят всичко: Стойте вкъщи!

Без работа сте, но се дръжте!

 

Във криза спете си с жените,

че може да се заразите!

В контакт не влизайте с комшийки,

макар да са ви мераклийки!

 

Докосването е съдбовно –

от днес къпете се редовно!

Със спирт повърхностите трийте,

по-честичко ръцете мийте!

 

Че строга хигиена има,

за който дава или взима!

Днес само с чистички ръце

крадецът може да краде!

 

След тази дълга предистория

започва нашата история...

 

От работа бат' Сали кръшна –

коронавируса го тръшна!

От днес разправят в махалата,

че заразил си и жената!

 

Но бат' Сали не е от тия –

лекува вируси с ракия,

щом вземе помощи, заплата

налива се до козирката!

 

И стриктно спазва правилата,

полага грижи за децата...

Но с гръм в домашното пространство

нахлува тъщата от странство:

 

– Куронавируса ми влези

и скору няма да излези! –

изпъшква болната му тъща

и пламва цялата му къща!

 

Ще трябва месец карантина,

а може би ...една година?!

Там, дето тъща заживее,

коронавирус не вирее!

 

И нека казват, Генерала

че плаши гарги с ала-бала –

историята пандемична

у нас отдавна е хронична!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...