Стихове с маски 

( Смях по време на пандемия )

Мълва квартала разтревожи –

коронавирус иде... Боже!...

Пандемията се задава,

човек човека заразява!

Дали светът ще оцелее?!

По начин нов ще се живее!

Ще има щастие за всички,

щом свикнат с новите привички!

На улицата – хора с маски!

И журналисти в черни краски

представят всичко: Стойте вкъщи!

Без работа сте, но се дръжте!

Във криза спете си с жените,

че може да се заразите!

В контакт не влизайте с комшийки,

макар да са ви мераклийки!

Докосването е съдбовно –

от днес къпете се редовно!

Със спирт повърхностите трийте,

по-честичко ръцете мийте!

Че строга хигиена има,

за който дава или взима!

Днес само с чистички ръце

крадецът може да краде!

След тази дълга предистория

започва нашата история...

От работа бат' Сали кръшна –

коронавируса го тръшна!

От днес разправят в махалата,

че заразил си и жената!

Но бат' Сали не е от тия –

лекува вируси с ракия,

щом вземе помощи, заплата

налива се до козирката!

И стриктно спазва правилата,

полага грижи за децата...

Но с гръм в домашното пространство

нахлува тъщата от странство:

– Куронавируса ми влези

и скору няма да излези! –

изпъшква болната му тъща

и пламва цялата му къща!

Ще трябва месец карантина,

а може би ...една година?!

Там, дето тъща заживее,

коронавирус не вирее!

И нека казват, Генерала

че плаши гарги с ала-бала –

историята пандемична

у нас отдавна е хронична!