ела да вземем

един живот назаем

или поне до следващият наем

цигара свита от горчилка

кашлям, сгъвам билка,

дишаме

живота за напред

гледам

образ в огледало-някак блед

очите казват му

още всичко е било наред

щом още някак си не сме умрели

да умрем ли? врели-некипели .

и к'во? не би дошъл със мен ли?

ей така не се умира.

напуснал си просто система фалшива

и някак душата сама е по-жива

щом тяло само̀ реши да заспива

и щом си направил си ти

добро(или зло)

всичко замесени сме

във едното тесто

и във тая държава

тестото е кисело

(но това дами и господа

не е за държавата стих)

майната му

на таз-животната обиколка

катранената, гъста, черна болка,

живота бил ми писал двойка

а аз знам че няма да умра.

и знам, че някой ден ще разбера;

като ида в- как се казва там - чистилище

че тоз живот бил поредното училище

добре, но

сега всичко е шибано, и

не исках такъв да бъде този стих

и ако дойда пак - по друг начин бих

щом видях красота - в болка и в истерия

щом видях обичта- в нищета и в мизерия

изписах съдба изшита в бродерия

оплетох конците

грешен цвят без съмнение

заших черното яке

зимата става течение

бялата смърт

днешно безвремие

аз съм с лев

те ме питат за лев за дарение

някой ден ще оставя тук

това черно бреме и

ще открия дори и бог

след поредно лишение

ракия, валериан и глог

надявам се не се познахте

в тоя беден, страшен

епилог