29.09.2020 г., 7:58

Стихове за левче

879 2 0

ела да вземем

един живот назаем

или поне до следващият наем

цигара свита от горчилка

кашлям, сгъвам билка,

дишаме

живота за напред

гледам

образ в огледало-някак блед

очите казват му

още всичко е било наред

щом още някак си не сме умрели

да умрем ли? врели-некипели .

и к'во? не би дошъл със мен ли?

ей така не се умира.

напуснал си просто система фалшива

и някак душата сама е по-жива

щом тяло само̀ реши да заспива

и щом си направил си ти

добро(или зло)

всичко замесени сме

във едното тесто

и във тая държава

тестото е кисело

(но това дами и господа

не е за държавата стих)

майната му

на таз-животната обиколка

катранената, гъста, черна болка,

живота бил ми писал двойка

а аз знам че няма да умра.

и знам, че някой ден ще разбера;

като ида в- как се казва там - чистилище

че тоз живот бил поредното училище

добре, но

сега всичко е шибано, и

не исках такъв да бъде този стих

и ако дойда пак - по друг начин бих

щом видях красота - в болка и в истерия

щом видях обичта- в нищета и в мизерия

изписах съдба изшита в бродерия

оплетох конците

грешен цвят без съмнение

заших черното яке

зимата става течение

бялата смърт

днешно безвремие

аз съм с лев

те ме питат за лев за дарение

някой ден ще оставя тук

това черно бреме и

ще открия дори и бог

след поредно лишение

ракия, валериан и глог

надявам се не се познахте

в тоя беден, страшен

епилог

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венера Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...