29.09.2020 г., 7:58

Стихове за левче

897 2 0

ела да вземем

един живот назаем

или поне до следващият наем

цигара свита от горчилка

кашлям, сгъвам билка,

дишаме

живота за напред

гледам

образ в огледало-някак блед

очите казват му

още всичко е било наред

щом още някак си не сме умрели

да умрем ли? врели-некипели .

и к'во? не би дошъл със мен ли?

ей така не се умира.

напуснал си просто система фалшива

и някак душата сама е по-жива

щом тяло само̀ реши да заспива

и щом си направил си ти

добро(или зло)

всичко замесени сме

във едното тесто

и във тая държава

тестото е кисело

(но това дами и господа

не е за държавата стих)

майната му

на таз-животната обиколка

катранената, гъста, черна болка,

живота бил ми писал двойка

а аз знам че няма да умра.

и знам, че някой ден ще разбера;

като ида в- как се казва там - чистилище

че тоз живот бил поредното училище

добре, но

сега всичко е шибано, и

не исках такъв да бъде този стих

и ако дойда пак - по друг начин бих

щом видях красота - в болка и в истерия

щом видях обичта- в нищета и в мизерия

изписах съдба изшита в бродерия

оплетох конците

грешен цвят без съмнение

заших черното яке

зимата става течение

бялата смърт

днешно безвремие

аз съм с лев

те ме питат за лев за дарение

някой ден ще оставя тук

това черно бреме и

ще открия дори и бог

след поредно лишение

ракия, валериан и глог

надявам се не се познахте

в тоя беден, страшен

епилог

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венера Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...