6 февр. 2020 г., 17:35

Стиховете ми

658 0 0

СТИХОВЕТЕ МИ

 

Всеки ден „раждам“ едно, две деца,
Те имат акт за раждане, дата, година.
Мъчително е раждането, но любовта
е в усмивката и прегръдката ни силна.

 

Мъничко е то, уплашено, но вдъхновено.
Не познава света, който го наблюдава.
Но аз го познавам - условен и обременен,
има мрак, но светлината преобладава.

 

Пеперуди, откъснати от своята какавида,
те политат към синевата, небесната шир,
всяка нарисувана с шарката на индивида,
със своя обаятелност и душевен мир.

 

Много ще бъдат от вятър критичен обрулени,
други, достигнали пламъка, ще загинат,
но харесани, или претенциозно охулени,
своя път съдбовен на живот ще преминат.

 

Те са сътворени от думи с моята мисъл,
нарисувани с цветовете на душевната ми дъга.
Моето сърце с любовта си ги е орисало
да се превръщат от какавиди в пеперуди
още много лета...

 

05 02 2017
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...