6 февр. 2020 г., 17:35

Стиховете ми

661 0 0

СТИХОВЕТЕ МИ

 

Всеки ден „раждам“ едно, две деца,
Те имат акт за раждане, дата, година.
Мъчително е раждането, но любовта
е в усмивката и прегръдката ни силна.

 

Мъничко е то, уплашено, но вдъхновено.
Не познава света, който го наблюдава.
Но аз го познавам - условен и обременен,
има мрак, но светлината преобладава.

 

Пеперуди, откъснати от своята какавида,
те политат към синевата, небесната шир,
всяка нарисувана с шарката на индивида,
със своя обаятелност и душевен мир.

 

Много ще бъдат от вятър критичен обрулени,
други, достигнали пламъка, ще загинат,
но харесани, или претенциозно охулени,
своя път съдбовен на живот ще преминат.

 

Те са сътворени от думи с моята мисъл,
нарисувани с цветовете на душевната ми дъга.
Моето сърце с любовта си ги е орисало
да се превръщат от какавиди в пеперуди
още много лета...

 

05 02 2017
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...