Feb 6, 2020, 5:35 PM

Стиховете ми

  Poetry
654 0 0

СТИХОВЕТЕ МИ

 

Всеки ден „раждам“ едно, две деца,
Те имат акт за раждане, дата, година.
Мъчително е раждането, но любовта
е в усмивката и прегръдката ни силна.

 

Мъничко е то, уплашено, но вдъхновено.
Не познава света, който го наблюдава.
Но аз го познавам - условен и обременен,
има мрак, но светлината преобладава.

 

Пеперуди, откъснати от своята какавида,
те политат към синевата, небесната шир,
всяка нарисувана с шарката на индивида,
със своя обаятелност и душевен мир.

 

Много ще бъдат от вятър критичен обрулени,
други, достигнали пламъка, ще загинат,
но харесани, или претенциозно охулени,
своя път съдбовен на живот ще преминат.

 

Те са сътворени от думи с моята мисъл,
нарисувани с цветовете на душевната ми дъга.
Моето сърце с любовта си ги е орисало
да се превръщат от какавиди в пеперуди
още много лета...

 

05 02 2017
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...