6.02.2020 г., 17:35

Стиховете ми

653 0 0

СТИХОВЕТЕ МИ

 

Всеки ден „раждам“ едно, две деца,
Те имат акт за раждане, дата, година.
Мъчително е раждането, но любовта
е в усмивката и прегръдката ни силна.

 

Мъничко е то, уплашено, но вдъхновено.
Не познава света, който го наблюдава.
Но аз го познавам - условен и обременен,
има мрак, но светлината преобладава.

 

Пеперуди, откъснати от своята какавида,
те политат към синевата, небесната шир,
всяка нарисувана с шарката на индивида,
със своя обаятелност и душевен мир.

 

Много ще бъдат от вятър критичен обрулени,
други, достигнали пламъка, ще загинат,
но харесани, или претенциозно охулени,
своя път съдбовен на живот ще преминат.

 

Те са сътворени от думи с моята мисъл,
нарисувани с цветовете на душевната ми дъга.
Моето сърце с любовта си ги е орисало
да се превръщат от какавиди в пеперуди
още много лета...

 

05 02 2017
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...