Сто години самота*

5 мар. 2014 г., 11:52

Поэзия » Другая

482 0 2

Сто години самота*

Разпиляхме любовта

някъде по пътя земен,

няма я и песента

дето всяка вечер пеем...

Не заспиваме с любов

и след нежната умора

във напевен пустослов

сутрин глупаво не спорим...

По-разумни сме, или

само малко остаряли:

тръгваме си- н е б о л и,

връщаме се- н е р а з б р а л и !...

Тъй Живота ден по ден

се изнизва като пясък-

знаем, няма да го спрем,

но надяваме се някак...

...А Надеждата една

щом затръшне ни вратата:

сто години Самота

почват и за сетивата...

Но когато изтекат

ще е вече друго Време:

та не знам и в Оня свят,

пак ли ще обичаш мене!...

Коста Качев

–––––––––––––

* Заглавието е по Маркес