Сто години самота*
Сто години самота*
Разпиляхме любовта
някъде по пътя земен,
няма я и песента
дето всяка вечер пеем...
Не заспиваме с любов
и след нежната умора
във напевен пустослов
сутрин глупаво не спорим...
По-разумни сме, или
само малко остаряли:
тръгваме си- н е б о л и,
връщаме се- н е р а з б р а л и !...
Тъй Живота ден по ден
се изнизва като пясък-
знаем, няма да го спрем,
но надяваме се някак...
...А Надеждата една
щом затръшне ни вратата:
сто години Самота
почват и за сетивата...
Но когато изтекат
ще е вече друго Време:
та не знам и в Оня свят,
пак ли ще обичаш мене!...
Коста Качев
–––––––––––––
* Заглавието е по Маркес
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
