Mar 5, 2014, 11:52 AM

Сто години самота*

  Poetry » Other
656 0 2

Сто години самота*

 

Разпиляхме любовта

някъде по пътя земен,

няма я и песента

дето всяка вечер пеем...

 

Не заспиваме с любов

и след нежната умора

във напевен пустослов

сутрин глупаво не спорим...

 

По-разумни сме, или

само малко остаряли:

тръгваме си- н е   б о л и,

връщаме се- н е   р а з б р а л и !...

 

Тъй  Живота ден по ден

се изнизва като пясък-

знаем, няма да го спрем,

но надяваме се някак...

 

...А Надеждата една

щом затръшне ни вратата:

сто години Самота

почват и за сетивата...

 

Но когато изтекат

ще е вече друго Време:

та не знам и в Оня свят,

пак ли ще обичаш мене!...

 

Коста Качев

–––––––––––––

* Заглавието е по Маркес               

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...