jollyroger (Коста Качев) jollyroger (Коста Качев)
16 1.5K
Mar 5, 2014, 11:52 AM

Сто години самота*

  Poetry » Other
657 0 2

Сто години самота*

 

Разпиляхме любовта

някъде по пътя земен,

няма я и песента

дето всяка вечер пеем...

 

Не заспиваме с любов

и след нежната умора

във напевен пустослов

сутрин глупаво не спорим...

 

По-разумни сме, или

само малко остаряли:

тръгваме си- н е   б о л и,

връщаме се- н е   р а з б р а л и !...

 

Тъй  Живота ден по ден

се изнизва като пясък-

знаем, няма да го спрем,

но надяваме се някак...

 

...А Надеждата една

щом затръшне ни вратата:

сто години Самота

почват и за сетивата...

 

Но когато изтекат

ще е вече друго Време:

та не знам и в Оня свят,

пак ли ще обичаш мене!...

 

Коста Качев

–––––––––––––

* Заглавието е по Маркес               

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0