30 янв. 2015 г., 07:46

Стой до мен

668 0 1

Стой до мен. Аз не съм онова момиче,
което бягаше по цяла нощ
и си измисляше, че никой не обича,
докато подскачаха краката ù боси.
 

Стой до мен. Аз повече не мога
да се разпилявам на хиляди места
и да съм искра във всеки огън,
а после да гасна в тишина.
 

Стой до мен. Знам, че никъде не води
пътеката, по която зад мене вървиш.
Нека се имаме, без бездомни да бродим.
Нима за мен е невъзможно дом да построиш?

 

22.01.2015г.
гр. Сопот

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Любовно стихотворение при събуждането на любовта в сърцето.
    Оригинален финал отразяващ мечтата за взаимност.
    Добре си го казала! Хареса ми!
    Желая сбъдване на желанието ти!
    Ведър ден!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...