Raindrops_on_my_skin (Ивона Иванова)
511 146
21 февр. 2017 г., 00:54

Стокхолмски синдром 

  Поэзия » Свободный стих
288 0 0

Чувствам се като

част от дивана този следобед,

понеже моите клетки

отвориха вратите си снощи

и те приветстваха.

Сега чакаш храна за душата.

Всеки път щом звънне звънчето,

молекулите ти стават течни

и трябва пак да те замразявам.

Какво прекрасно страдание -

камерата ми отказа да работи.

Скоро е пролет.

© Ивона Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??