Raindrops_on_my_skin (Ивона Иванова)
511 146
21 февр. 2017 г., 00:54

Стокхолмски синдром 

  Поэзия » Свободный стих
388 0 0
Чувствам се като
част от дивана този следобед,
понеже моите клетки
отвориха вратите си снощи
и те приветстваха.
Сега чакаш храна за душата.
Всеки път щом звънне звънчето,
молекулите ти стават течни
и трябва пак да те замразявам.
Какво прекрасно страдание -
камерата ми отказа да работи.
Скоро е пролет.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивона Иванова Все права защищены

Предложения
: ??:??