Стокхолмски синдром
512
0
0
Чувствам се като
част от дивана този следобед,
понеже моите клетки
отвориха вратите си снощи
и те приветстваха.
Сега чакаш храна за душата.
Всеки път щом звънне звънчето,
молекулите ти стават течни
и трябва пак да те замразявам.
Какво прекрасно страдание -
камерата ми отказа да работи.
Скоро е пролет.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивона Иванова Всички права запазени
