Raindrops_on_my_skin (Ивона Иванова)
511 146
Feb 21, 2017, 12:54 AM

Стокхолмски синдром 

  Poetry » Free verse
381 0 0
Чувствам се като
част от дивана този следобед,
понеже моите клетки
отвориха вратите си снощи
и те приветстваха.
Сега чакаш храна за душата.
Всеки път щом звънне звънчето,
молекулите ти стават течни
и трябва пак да те замразявам.
Какво прекрасно страдание -
камерата ми отказа да работи.
Скоро е пролет.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивона Иванова All rights reserved.

Random works
: ??:??