Стокхолмски синдром

Чувствам се като

част от дивана този следобед,

понеже моите клетки

отвориха вратите си снощи

и те приветстваха.

Сега чакаш храна за душата.

Всеки път щом звънне звънчето,

молекулите ти стават течни

и трябва пак да те замразявам.

Какво прекрасно страдание -

камерата ми отказа да работи.

Скоро е пролет.