10 июн. 2012 г., 12:36

Столичанин в повече

736 0 1

                                                         Столичанин в повече

                                                                              

                                                     Затвориха ТКЗС-то на село

                                                     и аз станах зидар.

                                                     Зидарът върши добро дело,

                                                     търси го млад и стар.

                                                                          

                                                     Тръгнах за София.

                                                     Там имало работа за век.

                                                     За мене София беше утопия,

                                                     за бедния селски човек.

                                                                             

                                                     Вървя аз по ларгото

                                                     на тоя бленуван град,

                                                     въртя глава, не изтървам и малкото,

                                                     засищащо любопитния ми глад.                                                                                                                           

                                                     Като вятър ме подмина

                                                     напред с крачка широка

                                                     някаква млада бамбина,

                                                     топола стройна и висока.

                                                                                  

                                                     С дънки, сякаш накълвани

                                                     от селския герест петел,

                                                     на няколко места леко съдрани,

                                                     да се види нежния ù епител.

                                                                                           

                                                     Загледах се ококорен

                                                     в тези стройни бедра,

                                                     отиващи нагоре, нагоре...

                                                     Сякаш нямаше тяло, а само глава.

                                                                                  

                                                      Ченето ми падна.

                                                      Загубих дума, свят се завъртя.

                                                      Аха-аха да припадна,

                                                      но не се изложих пред света.

                                                                                     

                                                      От унеса ме извлече

                                                      добрият ми бригадир:

                                                     - Ехей! Какво става, човече?

                                                     Тук не сме дошли на панаир.

                                                                                    

                                                       От следващия ден

                                                             за ларгото забравих.                

                                                       Зидах здраво и за добро                  

                                                        и само спомена оставих

 да разказвам в малкото мое село.

                                                                    

                                                 07.06.2012         подпис: селянинът Петко

                                                           

                                                                                                                  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....