10.06.2012 г., 12:36

Столичанин в повече

739 0 1

                                                         Столичанин в повече

                                                                              

                                                     Затвориха ТКЗС-то на село

                                                     и аз станах зидар.

                                                     Зидарът върши добро дело,

                                                     търси го млад и стар.

                                                                          

                                                     Тръгнах за София.

                                                     Там имало работа за век.

                                                     За мене София беше утопия,

                                                     за бедния селски човек.

                                                                             

                                                     Вървя аз по ларгото

                                                     на тоя бленуван град,

                                                     въртя глава, не изтървам и малкото,

                                                     засищащо любопитния ми глад.                                                                                                                           

                                                     Като вятър ме подмина

                                                     напред с крачка широка

                                                     някаква млада бамбина,

                                                     топола стройна и висока.

                                                                                  

                                                     С дънки, сякаш накълвани

                                                     от селския герест петел,

                                                     на няколко места леко съдрани,

                                                     да се види нежния ù епител.

                                                                                           

                                                     Загледах се ококорен

                                                     в тези стройни бедра,

                                                     отиващи нагоре, нагоре...

                                                     Сякаш нямаше тяло, а само глава.

                                                                                  

                                                      Ченето ми падна.

                                                      Загубих дума, свят се завъртя.

                                                      Аха-аха да припадна,

                                                      но не се изложих пред света.

                                                                                     

                                                      От унеса ме извлече

                                                      добрият ми бригадир:

                                                     - Ехей! Какво става, човече?

                                                     Тук не сме дошли на панаир.

                                                                                    

                                                       От следващия ден

                                                             за ларгото забравих.                

                                                       Зидах здраво и за добро                  

                                                        и само спомена оставих

 да разказвам в малкото мое село.

                                                                    

                                                 07.06.2012         подпис: селянинът Петко

                                                           

                                                                                                                  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...