Столичанин в повече

                                                     Затвориха ТКЗС-то на село

                                                     и аз станах зидар.

                                                     Зидарът върши добро дело,

                                                     търси го млад и стар.

                                                     Тръгнах за София.

                                                     Там имало работа за век.

                                                     За мене София беше утопия,

                                                     за бедния селски човек.

                                                     Вървя аз по ларгото

                                                     на тоя бленуван град,

                                                     въртя глава, не изтървам и малкото,

                                                     засищащо любопитния ми глад.                                                                                                                           

                                                     Като вятър ме подмина

                                                     напред с крачка широка

                                                     някаква млада бамбина,

                                                     топола стройна и висока.

                                                     С дънки, сякаш накълвани

                                                     от селския герест петел,

                                                     на няколко места леко съдрани,

                                                     да се види нежния ù епител.

                                                     Загледах се ококорен

                                                     в тези стройни бедра,

                                                     отиващи нагоре, нагоре...

                                                     Сякаш нямаше тяло, а само глава.

                                                      Ченето ми падна.

                                                      Загубих дума, свят се завъртя.

                                                      Аха-аха да припадна,

                                                      но не се изложих пред света.

                                                      От унеса ме извлече

                                                      добрият ми бригадир:

                                                     - Ехей! Какво става, човече?

                                                     Тук не сме дошли на панаир.

                                                       От следващия ден

                                                             за ларгото забравих.                

                                                       Зидах здраво и за добро                  

                                                        и само спомена оставих

 да разказвам в малкото мое село.

                                                 07.06.2012         подпис: селянинът Петко