17 июл. 2016 г., 22:37

Стомана 

  Поэзия
853 0 5

   

 

В душата ми стоманата изстива...

и с нея си отива мойта вяра...

Последни капки бавно се изливат,

за да оформят къс от мойта ярост.

И твърд  като стомана бавно ставам

в очакване да се превърна в меча,

издигнат във една ръка корава,

да посече предателите вече...

Стоманата, стоманата изстива...

И все по твърда става..., ала в нея

душата ми, която си отива

със свойта ярост, още бавно тлее...


ноември 2008

© Георги Ванчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??