finaltouch (Георги Ванчев) finaltouch (Георги Ванчев)
8 291
17.07.2016 г., 22:37

Стомана

1.3K 0 5

   

 

В душата ми стоманата изстива...

и с нея си отива мойта вяра...

Последни капки бавно се изливат,

за да оформят къс от мойта ярост.

И твърд  като стомана бавно ставам

в очакване да се превърна в меча,

издигнат във една ръка корава,

да посече предателите вече...

Стоманата, стоманата изстива...

И все по твърда става..., ала в нея

душата ми, която си отива

със свойта ярост, още бавно тлее...


ноември 2008

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ванчев Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.1K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0