29 янв. 2007 г., 00:57

СТОН  

  Поэзия
522 0 5

Помъчих се да извикам,

но не можах.

Потъна гласът ми във

времето.

Едно ръмжене

и толкова.

Един стон,

по-страшен от вик!

Уплаших се сам

от себе си!

Колко грозно крещят

пеперудите

щом крясъкът им се връща

от ехото

като

мълчание…

 

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??