11 июн. 2009 г., 18:10

Стоп

822 0 2

Банкнотите, накъсани

на хиляди парченца,

точно както и живота ми,

ще полетят над масите

и ще се пръснат чашите.

Съдницата наша зла

ще бъде тишината –

болезнена и толкова нелепа,

която като дим

ще ни обгърне до един.

Смеховете ни фалшиви

никого не ще заблудят,

че сме още живи.

И нервни, онемели, мрачни,

чорлави, пияни

ще започнем да усещаме,

че целите сме в рани.

И така ще ни боли,

че полудели,

до смърт уплашени

и пребледнели

ще побегнем, без да знаем

ни кой ни гони,

ни посоката,

нито истината, че жестоката

съдба пред нас е сътворила

кървав осмоъгълник

със надпис “STOP”

на пътя на жалкия ни,

безсмислен живот…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Ненова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...