Jun 11, 2009, 6:10 PM

Стоп

  Poetry » Love
820 0 2

Банкнотите, накъсани

на хиляди парченца,

точно както и живота ми,

ще полетят над масите

и ще се пръснат чашите.

Съдницата наша зла

ще бъде тишината –

болезнена и толкова нелепа,

която като дим

ще ни обгърне до един.

Смеховете ни фалшиви

никого не ще заблудят,

че сме още живи.

И нервни, онемели, мрачни,

чорлави, пияни

ще започнем да усещаме,

че целите сме в рани.

И така ще ни боли,

че полудели,

до смърт уплашени

и пребледнели

ще побегнем, без да знаем

ни кой ни гони,

ни посоката,

нито истината, че жестоката

съдба пред нас е сътворила

кървав осмоъгълник

със надпис “STOP”

на пътя на жалкия ни,

безсмислен живот…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Ненова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...