Банкнотите, накъсани
на хиляди парченца,
точно както и живота ми,
ще полетят над масите
и ще се пръснат чашите.
Съдницата наша зла
ще бъде тишината –
болезнена и толкова нелепа,
която като дим
ще ни обгърне до един.
Смеховете ни фалшиви
никого не ще заблудят,
че сме още живи.
И нервни, онемели, мрачни,
чорлави, пияни
ще започнем да усещаме,
че целите сме в рани.
И така ще ни боли,
че полудели,
до смърт уплашени
и пребледнели
ще побегнем, без да знаем
ни кой ни гони,
ни посоката,
нито истината, че жестоката
съдба пред нас е сътворила
кървав осмоъгълник
със надпис “STOP”
на пътя на жалкия ни,
безсмислен живот…
© Павлина Ненова Всички права запазени