Стопаджийка
Стопаджийка
Не продават планети на лизинг,
пък и тези, със рози са кът.
Из Вселената бродя без виза –
тъй светът ми не е тесногръд.
Нямам много – в пешкир съм завила
свобода, стрък от обич и хляб.
За душата ми, те са мерило
(страховете си скрих в боабаб).
И без страх опознавам човека,
всеки крие в ръкави добро.
Уж с кожуха лукав на фенек е,
но под него не е мизантроп.
А Земята съвсем не е тясна,
но човек все я мери, крои.
Галактически всъщност е ясно –
не имане душата брои.
А любов, че чрез нея ликува,
тя е смисъл и път, и съдба.
Неподвластна на злато пътувам –
Стопаджийка със звездна торба.
Цвета Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвета Иванова Все права защищены
