Tzvetna (Цвета Иванова)
267 306
11.07.2015 г., 10:05 ч.

Стопаджийка 

  Поезия » Друга
452 0 12

 

Стопаджийка

 

Не продават планети на лизинг,
пък и тези, със рози са кът.
Из Вселената бродя без виза –
тъй светът ми не е тесногръд.


Нямам много – в пешкир съм завила
свобода, стрък от обич и хляб.
За душата ми, те са мерило
(страховете си скрих в боабаб).

 

И без страх опознавам човека,
всеки крие в ръкави добро.
Уж с кожуха лукав на фенек е,
но под него не е мизантроп.

 

А Земята съвсем не е тясна,
но човек все я мери, крои.
Галактически всъщност е ясно –
не имане душата брои.

 

А любов, че чрез нея ликува,
тя е смисъл и път, и съдба.
Неподвластна на злато пътувам –
Стопаджийка със звездна торба.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??