23 окт. 2016 г., 17:00

Стопи ме

856 4 12

 

На ръба на океана,
по ръба на мисълта ми,
малки цветни дъждобрани
разпилени по косата ми.
Аз съм капка, цветен сън съм,
ти ме гледаш в огледалото.
Няма сухи, суша няма,
че се вмъквам по следата ти.
Ти си птица, птица няма,
с мен политна, не усети ли?
От стомана. Слънце няма,
аз живея в ледовете ти...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Благодаря на прочелите! :)

22.10.2016

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви за топлото присъствие!
  • Абстрактността ми хареса, както и концентрираната тук емоция. Поздравления от мен!
  • Стопи ледовете и ще живееш в пламъците му. И аз обичам да те чета, но те обичам и без да те чета. Сега ако кажат, че съм обрзумял рицар, ще си сложа бялата рицарска снимка с черния кон
  • Поздравления, изключително образно. Хареса ми!
  • "От стомана. Слънце няма,
    аз живея в ледовете те..." Хсресах!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...