limeruna (Йоана)
565 3355
23.10.2016 г., 17:00 ч.

Стопи ме 

  Поезия
687 4 12

 

На ръба на океана,
по ръба на мисълта ми,
малки цветни дъждобрани
разпилени по косата ми.
Аз съм капка, цветен сън съм,
ти ме гледаш в огледалото.
Няма сухи, суша няма,
че се вмъквам по следата ти.
Ти си птица, птица няма,
с мен политна, не усети ли?
От стомана. Слънце няма,
аз живея в ледовете ти...

© Йоана Всички права запазени

Благодаря на прочелите! :)

22.10.2016

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви за топлото присъствие!
  • Абстрактността ми хареса, както и концентрираната тук емоция. Поздравления от мен!
  • Стопи ледовете и ще живееш в пламъците му. И аз обичам да те чета, но те обичам и без да те чета. Сега ако кажат, че съм обрзумял рицар, ще си сложа бялата рицарска снимка с черния кон
  • Поздравления, изключително образно. Хареса ми!
  • "От стомана. Слънце няма,
    аз живея в ледовете те..." Хсресах!
  • Харесах!
  • Най-особените състояния на духа при теб, Йоана, са винаги обект на поетично превлъщение, с което завладяваш читателя. Така е и с това ти стихотворение, което слагам в Любими.

    "На ръба на океана,
    по ръба на мисълта ми,
    малки цветни дъждобрани
    разпилени по косата ми.
    Аз съм капка, цветен сън съм,...
    Ти си птица, птица няма,
    с мен политна, не усети ли?
    От стомана. Слънце няма,
    аз живея в ледовете ти..."

    Страхотно поетично ОКО на творбата. Поздравление!
  • харесва ми
  • Хареса ми!Поздравления!
  • По добре капка на ръба на Океана
    отколкото птица в ледове скована.
    Поздрав!
  • Обичам да те чета.
  • Много ме замисли последното изречение, за живеенето в ледовете....
Предложения
: ??:??