23.10.2016 г., 17:00

Стопи ме

Поезия

854 4 12

На ръба на океана,
по ръба на мисълта ми,
малки цветни дъждобрани
разпилени по косата ми.
Аз съм капка, цветен сън съм,
ти ме гледаш в огледалото.
Няма сухи, суша няма,
че се вмъквам по следата ти.
Ти си птица, птица няма,
с мен политна, не усети ли?
От стомана. Слънце няма,
аз живея в ледовете ти...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Благодаря на прочелите! :)

22.10.2016

Коментари

limeruna (Йоана)

Благодаря ви за топлото присъствие!

2016-11-01T10:54:35+02:00
Burns

Абстрактността ми хареса, както и концентрираната тук емоция. Поздравления от мен!

2016-10-28T14:28:25+03:00
rocker (Велин)

Стопи ледовете и ще живееш в пламъците му. И аз обичам да те чета, но те обичам и без да те чета. Сега ако кажат, че съм обрзумял рицар, ще си сложа бялата рицарска снимка с черния кон

2016-10-24T23:10:36+03:00
aleksandra79 (Анелия Александрова)

Поздравления, изключително образно. Хареса ми!

2016-10-24T18:48:19+03:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

"От стомана. Слънце няма,
аз живея в ледовете те..." Хсресах!

2016-10-24T13:33:04+03:00