7 авг. 2014 г., 13:39

Страдалци

851 0 0

Свят… и след него следа на страдалец.

Свят на мъка и немилост жестока,

и в света бил е жертвен агнец

тоз страдалец изпълнен с болка.

Там в болката скътал е спомена

и крещят в него мислите-слепите,

но следата, която оставил бе спомена

върна пак с час стрелките на часовника-спрелите.

Страдалец му викахме всичките,

но не осъзнавахме туй що тежи,

че в гърдите ни спряло е същото

що засядаше в неговите гърди.

Страдалци ли бяхме в душите си,

страдалци ли? Таз дума още ехти.

Той страдал е, страдахме всичките

и все същата болка тежи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Полина Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....