7.08.2014 г., 13:39

Страдалци

856 0 0

Свят… и след него следа на страдалец.

Свят на мъка и немилост жестока,

и в света бил е жертвен агнец

тоз страдалец изпълнен с болка.

Там в болката скътал е спомена

и крещят в него мислите-слепите,

но следата, която оставил бе спомена

върна пак с час стрелките на часовника-спрелите.

Страдалец му викахме всичките,

но не осъзнавахме туй що тежи,

че в гърдите ни спряло е същото

що засядаше в неговите гърди.

Страдалци ли бяхме в душите си,

страдалци ли? Таз дума още ехти.

Той страдал е, страдахме всичките

и все същата болка тежи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....