Страдалци
847
0
0
Свят… и след него следа на страдалец.
Свят на мъка и немилост жестока,
и в света бил е жертвен агнец
тоз страдалец изпълнен с болка.
Там в болката скътал е спомена
и крещят в него мислите-слепите,
но следата, която оставил бе спомена
върна пак с час стрелките на часовника-спрелите.
Страдалец му викахме всичките,
но не осъзнавахме туй що тежи,
че в гърдите ни спряло е същото
що засядаше в неговите гърди.
Страдалци ли бяхме в душите си,
страдалци ли? Таз дума още ехти.
Той страдал е, страдахме всичките
и все същата болка тежи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Полина Петкова Всички права запазени
