Свят… и след него следа на страдалец.

Свят на мъка и немилост жестока,

и в света бил е жертвен агнец

тоз страдалец изпълнен с болка.

Там в болката скътал е спомена

и крещят в него мислите-слепите,

но следата, която оставил бе спомена

върна пак с час стрелките на часовника-спрелите.

Страдалец му викахме всичките,

но не осъзнавахме туй що тежи,

че в гърдите ни спряло е същото

що засядаше в неговите гърди.

Страдалци ли бяхме в душите си,

страдалци ли? Таз дума още ехти.

Той страдал е, страдахме всичките

и все същата болка тежи.