22 мар. 2022 г., 19:07  

Страдание

550 0 1

Усмихната, добра, чудесна -

ти пречисти моята душа,

моята стая за мен е тясна -

ела при мен да се утеша.

 

Живея в моя приказен свят,

а зло - навсякъде около мен,

ела при мен, прекрасен цвят,

аз съм изтерзан и угнетен.

 

Светлина в тунела се вижда

на моето страдание и самота,

но от влак, що към мен приижда,

брутален към мене е света.

 

Ти забрави, че въобще ме има,

ала любовта лошото прощава,

за роза аз жадувам, о, любима,

но само болката в мен остава!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...