22 мар. 2022 г., 19:07  

Страдание

548 0 1

Усмихната, добра, чудесна -

ти пречисти моята душа,

моята стая за мен е тясна -

ела при мен да се утеша.

 

Живея в моя приказен свят,

а зло - навсякъде около мен,

ела при мен, прекрасен цвят,

аз съм изтерзан и угнетен.

 

Светлина в тунела се вижда

на моето страдание и самота,

но от влак, що към мен приижда,

брутален към мене е света.

 

Ти забрави, че въобще ме има,

ала любовта лошото прощава,

за роза аз жадувам, о, любима,

но само болката в мен остава!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...