Mar 22, 2022, 7:07 PM  

Страдание

  Poetry » Love
547 0 1

Усмихната, добра, чудесна -

ти пречисти моята душа,

моята стая за мен е тясна -

ела при мен да се утеша.

 

Живея в моя приказен свят,

а зло - навсякъде около мен,

ела при мен, прекрасен цвят,

аз съм изтерзан и угнетен.

 

Светлина в тунела се вижда

на моето страдание и самота,

но от влак, що към мен приижда,

брутален към мене е света.

 

Ти забрави, че въобще ме има,

ала любовта лошото прощава,

за роза аз жадувам, о, любима,

но само болката в мен остава!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...