Жаклин (Жаклин Борисова)
11 3
9 сент. 2011 г., 00:24

Страдание 

  Поэзия » Любовная
752 0 2

Душата ми на ръб постави,

раздирайки я ден след ден,

без жал плачеща я ти остави,

за да я бутнеш някой ден.

 

Тя вярваше и се надяваше

на милост и пощада някога,

за твоята прегръдка чакаше,

пренаситена от удари понякога.

 

Времето така и отминава,

а лъчът в тунела е мираж,

на таз душа малко ù остава

да изгуби и в последния тираж.

 

Силуетът ти погали светлините

в очакваната нощ на края

и в този миг душата се обърна към звездите,

молейки за място в Рая...

© Жаклин Борисова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Превратностите на съдбата! Първо прочетох възторженото ти стихотворение за споделената любов! Сега----страдание!
    Може би, съвсем скоро, пак ще запееш с гласа на любовта, пожелавам ти го!
  • Обричаме се на страдание, но не винаги си заслужава. Помисли...
    Харесах!
Предложения
: ??:??