Страдание

9.09.2011 г., 0:24 ч.

Поезия » Любовна

774 0 2

Душата ми на ръб постави,

раздирайки я ден след ден,

без жал плачеща я ти остави,

за да я бутнеш някой ден.

Тя вярваше и се надяваше

на милост и пощада някога,

за твоята прегръдка чакаше,

пренаситена от удари понякога.

Времето така и отминава,

а лъчът в тунела е мираж,

на таз душа малко ù остава

да изгуби и в последния тираж.

Силуетът ти погали светлините

в очакваната нощ на края

и в този миг душата се обърна към звездите,

молейки за място в Рая...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.