Страдание
Душата ми на ръб постави,
раздирайки я ден след ден,
без жал плачеща я ти остави,
за да я бутнеш някой ден.
Тя вярваше и се надяваше
на милост и пощада някога,
за твоята прегръдка чакаше,
пренаситена от удари понякога.
Времето така и отминава,
а лъчът в тунела е мираж,
на таз душа малко ù остава
да изгуби и в последния тираж.
Силуетът ти погали светлините
в очакваната нощ на края
и в този миг душата се обърна към звездите,
молейки за място в Рая...
© Жаклин Борисова All rights reserved.
