Когато детските очи са тъжни, зад облаци се скрива светлината. Когато детската душа е празна, Във ледник се превръща топлината. Сълзите детски щом земята мият, на нея щастие не ще поникне и странно колко болка ще открием, ако във детската душа надникнем.
Кои деца ли? - Тези, в домовете. Без обич расли, молещи за ласка, които видят ли те, спират се пред тебе и от сълзи очичките им бляскат, които, молещи, ръцете си протягат и с глас треперещ "мамо" те наричат, от никой нивга обич не видяли, но винаги готови да обичат.
Това са те, деца на любовта ви, деца невинни, ваша плът и кръв са. Захвърлени, предадени и рани дълбоки душите им разкъсват. Душата детска, пълна с отчаяние. Сърцето крехко, търсещо опора. Това е тя - картината "СТРАДАНИЕ" Художникът ли? - Всички ние - хората.
Леле..тъжно Но за жалост това си е истината и такъв е живота,да можеше хората просто да прочетат тези думи и поне малко да се трогнат,но жалко..това няма да стане!Стихчето е ВЕЛИКО!Заслужава си да бъде прочетено от всеки
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.