"Страдание"
Когато детските очи са тъжни,
зад облаци се скрива светлината.
Когато детската душа е празна,
Във ледник се превръща топлината.
Сълзите детски щом земята мият,
на нея щастие не ще поникне
и странно колко болка ще открием,
ако във детската душа надникнем.
Кои деца ли? - Тези, в домовете.
Без обич расли, молещи за ласка,
които видят ли те, спират се пред тебе
и от сълзи очичките им бляскат,
които, молещи, ръцете си протягат
и с глас треперещ "мамо" те наричат,
от никой нивга обич не видяли,
но винаги готови да обичат.
Това са те, деца на любовта ви,
деца невинни, ваша плът и кръв са.
Захвърлени, предадени и рани
дълбоки душите им разкъсват.
Душата детска, пълна с отчаяние.
Сърцето крехко, търсещо опора.
Това е тя - картината "СТРАДАНИЕ"
Художникът ли? - Всички ние - хората.
зад облаци се скрива светлината.
Когато детската душа е празна,
Във ледник се превръща топлината.
Сълзите детски щом земята мият,
на нея щастие не ще поникне
и странно колко болка ще открием,
ако във детската душа надникнем.
Кои деца ли? - Тези, в домовете.
Без обич расли, молещи за ласка,
които видят ли те, спират се пред тебе
и от сълзи очичките им бляскат,
които, молещи, ръцете си протягат
и с глас треперещ "мамо" те наричат,
от никой нивга обич не видяли,
но винаги готови да обичат.
Това са те, деца на любовта ви,
деца невинни, ваша плът и кръв са.
Захвърлени, предадени и рани
дълбоки душите им разкъсват.
Душата детска, пълна с отчаяние.
Сърцето крехко, търсещо опора.
Това е тя - картината "СТРАДАНИЕ"
Художникът ли? - Всички ние - хората.
© Яница Ботева All rights reserved.
Но за жалост това си е истината и такъв е живота,да можеше хората просто да прочетат тези думи и поне малко да се трогнат,но жалко..това няма да стане!Стихчето е ВЕЛИКО!Заслужава си да бъде прочетено от всеки 
