Страх

12 дек. 2010 г., 20:37

Поэзия » Другая

887 1 3

Страхувам се от празната си стая,

от отдавна угасеното огнище,

от призраците, които там витаят

и от прахта, полепнала като платнище.

От самотата ме е страх, че няма

кой да ме посрещне с топли думи

и от умората и болката голяма

да ме приласкае някой във съня ми.

От празнотата във леглото ми се плаша,

че е огромно и винаги студено...

... от тишината, която все струи от мрака,

ми става някак пусто... вледенено.

От сълзите ми - няма кой да ги изтрие

и топло рамо, дето да се сгуша.

Дори и чаша вино с някой да изпия...

... да се скарам с някой.. с някой да попуша...

Страхувам се от липсата на чувства,

от дявола, който в мен живее...

И... че преливам все от празно в пусто

и от това, че съвсем ще полудея.

ivanleko91 (Ангел Колев)

2010-12-24T18:55:38+02:00

Това се преодолява, Поли!
Просто повечко вяра и късмет са ни нужни...
Поздравления за силния, хубав стих!
Весели празници ти желая!
sunffloers (Галя Мяховска)

2010-12-12T21:09:09+02:00

Прекрасен стих!
valia1771 (Ивон)

2010-12-12T20:50:28+02:00

С поздрав за искрения и истински стих, а самотата е лош съветник!