Страх
Страхувам се от празната си стая,
от отдавна угасеното огнище,
от призраците, които там витаят
и от прахта, полепнала като платнище.
От самотата ме е страх, че няма
кой да ме посрещне с топли думи
и от умората и болката голяма
да ме приласкае някой във съня ми.
От празнотата във леглото ми се плаша,
че е огромно и винаги студено...
... от тишината, която все струи от мрака,
ми става някак пусто... вледенено.
От сълзите ми - няма кой да ги изтрие
и топло рамо, дето да се сгуша.
Дори и чаша вино с някой да изпия...
... да се скарам с някой.. с някой да попуша...
Страхувам се от липсата на чувства,
от дявола, който в мен живее...
И... че преливам все от празно в пусто
и от това, че съвсем ще полудея.
© Паула Петрова All rights reserved.
