28 дек. 2014 г., 13:02

Страх

928 0 1

Страх

 

Как да мразя? Все още се уча!
Да обичам не мога, даже не знам...
Влачи времето мойта каруца,
очовечавам се бавно, едвам.

 

С вълците вълк, с кравите бик -
ръфам трева и хрупам месо.
Гърдата ти млечна леко сладни.
Да заспя върху нея искам. Дано!

 

Кърми ме с омраза вместо любов
и в млякото капвай капки отрова,
ще стана различен, луд и готов
битки да водя за тебе отново.

 

Ревността ме съсече на късове
и паднах в краката жадувани
и искам пощада, но късно е!
Животно съм вече - изгубено.

 

СО26122014СФ

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Свободей Огражденец Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...