28.12.2014 г., 13:02

Страх

921 0 1

Страх

 

Как да мразя? Все още се уча!
Да обичам не мога, даже не знам...
Влачи времето мойта каруца,
очовечавам се бавно, едвам.

 

С вълците вълк, с кравите бик -
ръфам трева и хрупам месо.
Гърдата ти млечна леко сладни.
Да заспя върху нея искам. Дано!

 

Кърми ме с омраза вместо любов
и в млякото капвай капки отрова,
ще стана различен, луд и готов
битки да водя за тебе отново.

 

Ревността ме съсече на късове
и паднах в краката жадувани
и искам пощада, но късно е!
Животно съм вече - изгубено.

 

СО26122014СФ

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Свободей Огражденец Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...