Страх

Как да мразя? Все още се уча!
Да обичам не мога, даже не знам...
Влачи времето мойта каруца,
очовечавам се бавно, едвам.

С вълците вълк, с кравите бик -
ръфам трева и хрупам месо.
Гърдата ти млечна леко сладни.
Да заспя върху нея искам. Дано!

Кърми ме с омраза вместо любов
и в млякото капвай капки отрова,
ще стана различен, луд и готов
битки да водя за тебе отново.

Ревността ме съсече на късове
и паднах в краката жадувани
и искам пощада, но късно е!
Животно съм вече - изгубено.

СО26122014СФ