Dec 28, 2014, 1:02 PM

Страх

Poetry » Love

924 0 1

Страх

Как да мразя? Все още се уча!
Да обичам не мога, даже не знам...
Влачи времето мойта каруца,
очовечавам се бавно, едвам.

С вълците вълк, с кравите бик -
ръфам трева и хрупам месо.
Гърдата ти млечна леко сладни.
Да заспя върху нея искам. Дано!

Кърми ме с омраза вместо любов
и в млякото капвай капки отрова,
ще стана различен, луд и готов
битки да водя за тебе отново.

Ревността ме съсече на късове
и паднах в краката жадувани
и искам пощада, но късно е!
Животно съм вече - изгубено.

СО26122014СФ

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Katriona (Кети Рашева)

Много си страдал, човече, не се озлобявай!

2014-12-28T20:10:11+02:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0