7 авг. 2012 г., 11:26

Страх

1.1K 0 1

Страх

 

Мракът, разкъсан

на малки парченца,

обзема душата ми странно...

Незнайните харпии разпръскват

съзнанието ми, изпълнено с грях.

Усещам тръпката на страха,

защото свличам се на влажната прах,

отразяваща моята тъмна душа,

душа на злодей, душа на чудовище...

Нищо не може да ме избави,

да ме избави от подаянието на злото,

злото, обзело душата ми,

грозната ми и обезобразена душа...

...почти не е душа...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тодор Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Мракът, разкъсан
    на малки парченца,
    обзема душата ми странно..."
    Странно? Така може да се нарече първия път... но не съвсем.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...