7.08.2012 г., 11:26

Страх

Поезия » Източни форми

1.1K 0 1

Страх

Мракът, разкъсан

на малки парченца,

обзема душата ми странно...

Незнайните харпии разпръскват

съзнанието ми, изпълнено с грях.

Усещам тръпката на страха,

защото свличам се на влажната прах,

отразяваща моята тъмна душа,

душа на злодей, душа на чудовище...

Нищо не може да ме избави,

да ме избави от подаянието на злото,

злото, обзело душата ми,

грозната ми и обезобразена душа...

...почти не е душа...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

SmokerX (Зелен и Свеж)

"Мракът, разкъсан
на малки парченца,
обзема душата ми странно..."
Странно? Така може да се нарече първия път... но не съвсем.

2012-09-18T07:00:21+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0