Страх
Мракът, разкъсан
на малки парченца,
обзема душата ми странно...
Незнайните харпии разпръскват
съзнанието ми, изпълнено с грях.
Усещам тръпката на страха,
защото свличам се на влажната прах,
отразяваща моята тъмна душа,
душа на злодей, душа на чудовище...
Нищо не може да ме избави,
да ме избави от подаянието на злото,
злото, обзело душата ми,
грозната ми и обезобразена душа...
...почти не е душа...
© Тодор Славов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
