Страх
Мракът, разкъсан
на малки парченца,
обзема душата ми странно...
Незнайните харпии разпръскват
съзнанието ми, изпълнено с грях.
Усещам тръпката на страха,
защото свличам се на влажната прах,
отразяваща моята тъмна душа,
душа на злодей, душа на чудовище...
Нищо не може да ме избави,
да ме избави от подаянието на злото,
злото, обзело душата ми,
грозната ми и обезобразена душа...
...почти не е душа...
© Тодор Славов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
