7 ago 2012, 11:26

Страх

Poesía » Formas orientales

1.1K 0 1

Страх

Мракът, разкъсан

на малки парченца,

обзема душата ми странно...

Незнайните харпии разпръскват

съзнанието ми, изпълнено с грях.

Усещам тръпката на страха,

защото свличам се на влажната прах,

отразяваща моята тъмна душа,

душа на злодей, душа на чудовище...

Нищо не може да ме избави,

да ме избави от подаянието на злото,

злото, обзело душата ми,

грозната ми и обезобразена душа...

...почти не е душа...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

SmokerX (Зелен и Свеж)

"Мракът, разкъсан
на малки парченца,
обзема душата ми странно..."
Странно? Така може да се нарече първия път... но не съвсем.

2012-09-18T07:00:21+03:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0