7 ago 2012, 11:26

Страх

Poesía » Formas orientales

1.1K 0 1

Страх

Мракът, разкъсан

на малки парченца,

обзема душата ми странно...

Незнайните харпии разпръскват

съзнанието ми, изпълнено с грях.

Усещам тръпката на страха,

защото свличам се на влажната прах,

отразяваща моята тъмна душа,

душа на злодей, душа на чудовище...

Нищо не може да ме избави,

да ме избави от подаянието на злото,

злото, обзело душата ми,

грозната ми и обезобразена душа...

...почти не е душа...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

SmokerX (Зелен и Свеж)

"Мракът, разкъсан
на малки парченца,
обзема душата ми странно..."
Странно? Така може да се нарече първия път... но не съвсем.

2012-09-18T07:00:21+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0