14 июн. 2011 г., 06:56

Страх

1.4K 0 10
Рисувам се
- откакто съм родена - 
и четката до днес
не съм изпуснала!

Ала ръката отмалява.    
И умореният ми двойник
може
свой жест
в портрета ми да сложи.

Боя се, че едва тогава,
дори че точно в този миг:
ранена птица или бесно псе
картината ми  с вик
ще ви представи.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цонка Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Колко добре ме разбираш,мила МАГИ, и колко по-хубаво го казваш!Благодаря за този прочит!
  • рисувам се...
    откакто се помня
    по светлото - аз
    черта след черта
    по тъмното
    умореният ми двойник
    бръчиците
    стриктно добавя...
    потретът ми
    истински е и видим
    от псетата
    не ме е страх
    знам, че животът
    непредвидим е..
    и понякога рисува
    вместо нас...

    *
    рисуваш мила Цонка,
    красиво и мъдро с думите,
    прегръщам те с обич..
  • Благодаря на Ивон за спонтанната реакция!!!И на всички ,които ме уважиха днес с присъствието си на моята страничка,колко много гости съм имала!!!
    Определено смятам, че заглавието не е подходящо.От него може да се прави извод ,че човек минава дните си в страх, което е невярно, при никакви обстоятелства.Първоначално беше "Автопортрет".
  • Браво!
  • Благодаря на Илко за прочита,коментара и за линка - бях пропуснала това негово стихотворение!Благодаря на Силвия Райчева за споделянето - по женски,че нямаме право на умора!Но нали СТРАХ ЛОЗЕ ПАЗИ?И на всички новодошли,новите 20 човека ,които прочетоха!Аз съм щастлива домакиня,да ви посрещам днес!!!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...